Вилизара Анталавичева

Днес се отбелязват 1700 години от смъртта на римския император Диоклециан.

Гай Аврелий Валерий Диоклециан поема императорската власт през 284 година и управлява бюрократично и с твърда ръка почти 21 години, въвежда ред в държавата и войската.

Налагайки редица реформи той сплотява Римската империя и проправя пътя й извън кризата, обзела я през 3 век. Той реформира из основи вътрешното управлението както и структурите на провинциите. Според модерната историография неговото властване слага края на войнишките императори и бележи началото на Късната античност.

Според различни исторически източници Диоклециан е роден между 236 и 245 година. За година на смъртта му също няма яснота – починал е 312, 313 или 316 година, но редица авторитетни справочници, сред които и „Кратка българска енциклопедия”, Том 2, посочват 3 декември 313 година.

Диоклециан произхожда от обикновено семейство на илирийци Баща му бил вероятно освободен роб. Рано постъпва в армията и се издига благодарение на заслугите и способностите си.

„Сядайки“ на трона Диоклециан поема юздите на едно царство, което е затънало в криза и почти потънало в руини. Римската империя е обедняла, хазната не разполагала достатъчно средства, в същото време разходите се увеличавали, главно по прекомерно многото войници, воюващи на различни фронтове. За да покриват разноските, римските управители секли огромни количества монети, инфлацията нараствала и империята напредвала към разпадането си.

Диоклециан въвел ценови указ, определил твърди цени за 1400 замеделски и занаятчийски стоки и услуги. Всяко нарушение било наказвано със смъртна присъда. Императорът успял да задържи, но не и да отстрани инфлацията в дълготраен аспект.

Политиката на Диоклециан е първоначално много успешна, владетелят следвал убеждението „divide et impera“ (пр. от латински „разделяй и владей”).

За да управлява по-ефективно нестабилното царство, той назначил през 293 година един вице-император и двама под-императори и така разрешава кризата в Римската империя. Този модел е обозначен в историята като тетрархия.

Държавата била разделена на две части, с четирима властващи, двама абсолютни монарха, наречени „Август“, които посочват и осиновяват преки наследници, наречени „Цезар“. Тетрарсите имали и собствени столици, като тази на Диоклециан била Никомедия в Северозападна Мала Азия, днес Измит в Турция.

Владетелят преследвал брутално придържениците на Християнската вяра. Въпреки „усилията“ му римското население постепенно се покръства, а още в същия век Християнството бива официално признато за държавна религия.

Диоклециан властва значително по-дълготрайно от предшествениците си. Той е единственият римски император, който се отърсва от властта и през 305 година доброволно се оттегля от поста, който заема.

Премества се в огромния си, много впечатляващ дворец, построен близо до родното му място Аспалтос в Далмация, днешен Сплит в Хърватия.

Резултатите от режима на Диоклециан са противоречиви. Реформите в управлението водят до бюрокрация, която се задържа, установява и усилва в цялата Късна Античност. Но с оттеглянето му от властта тетрархията бавно започва да се разпада. Неоспорим е фактът, че единствено авторитетът на пенсионирания император градял системата.