събота, 23 януари 2021
Начало » Свят » Политика
Едни иначе добри съседки...


Фото: Дойче веле
10 февруари 2014, понеделник
Н.Цеков
Източник: Дойче веле

"Войната на камионите" между България и Турция хвърля сянка върху иначе добрите двустранни контакти. Марин Лесенски от "Отворено общество" и Мехмед Юмер от двуезичния вестник "Заман" за българо-турските отношения.

Споровете между София и Анкара за броя на видовете разрешителни, които двете страни издават на своите превозвачи за преминаване през общата граница, не са от вчера. Около тях винаги се вдига много шум и нерядко се стига до блокади с ТИР-ове от двете страни.

Така е и сега. Българо-турската граница отново се оказа затворена за превозвачите от двете страни, а турският външен министър Ахмед Давутоглу отмени планираната си визита в София. Англоезичният турски вестник "Тудейс заман" дори констатира нарастване на напрежението между двете балкански държави.


Актуалният повод е, че България е издала само 5000 разрешителни за преминаване на турски превозвачи през територията й, вместо предвидените по двустранната спогодба 250 000.

"Атака" и други проблеми

Според политолога Марин Лесенски от "Отворено общество", България продължава да е съседката, с която Турция има най-малко проблеми. Нещо повече, Анкара като че ли по-често демонстрира жестове на добра воля към София, какъвто е случаят с възстановяването на собствеността върху някои от българските църковни имоти в Турция.

"Турците не обръщат внимание на националистическите крясъци на "Атака" и по-скоро се удивяват как подобна партия може да "циркулира" в страна-членка на Европейския съюз", казва Марин Лесенски. Той дава и други примери за добра воля от турска страна: изграждането на оспорваната турска АЕЦ в Странджа е било пренасочено към друга област в близост до азиатския бряг на Черно море. В същото време е редно да се припомни, че България не се консултира с Турция когато решава да изгражда свои ядрени мощности.

Мехмед Юмер все пак припомня някои пробиви в провъзгласената от Ахмед Давутоглу политика на "нулeви проблеми" със съседите си. Той не счита неотдавнашното изказване на премиера Ердоган за Тракия за коректно и толерантно.

"Издаваният на български и турски език седмичник "Заман" се стреми обаче да подкрепя само добрите практики в отношенията между двете съседни страни", декларира Юмер. Проявяваната в България повишена нервност по повод гласуването в Турция по време на български избори често се приписва на присъствието на ДПС в българската политика. Според Марин Лесенски отношението на Анкара към всички български партии, в това число към ДПС и отцепниците от нея, е еднакво.

"Това, което може би дразнеше турските политици дълго време е, че ДПС се опитваше да се представи като някакъв посредник в отношенията между България и Турция. Това не може да се толерира, защото междудържавните отношения се определят само и единствено чрез преки контакти между двете правителства", изтъква Лесенски.

Турция и еврочленството

Отношенията между Турция и ЕС имат дълга и сложна история Навярно принос към изнервянето имат и фактите от съпоставянето на бурно развиващата се доскоро турска икономика и демографски затихващата България. Въпреки това Турция вече близо 5 десетилетия се намира в чакалнята за членство в Европейския съюз. За знаменателното събитие дори е определена и дата - 100-годишнината от основаването на турската република през 1923 г. от Кемал Ататюрк. 2023-та година е и най-вероятният хоризонт за приемането на страната в Европейския съюз. Но сегашните стопански трудности, утежнени от притока на сирийски бежанци, могат да помрачат очакванията на турците, изтъква Мехмед Юмер.

"Турската лира се обезценява, а турското развитие е "затънало в бетон", посочва Юмер и пояснява, че само с изливането на бетон, т.е. изграждането на инфраструктурни проекти като тунели, магистрали, мостове и други, развитие не се прави. "Що за напредничава икономика е тази, в която всичко се сглобява от вносни компоненти?", пита се турският журналист.

Политологът Марин Лесенски има отговор на страховете на българите, че евентуалното влизане на Турция в Европейския съюз ще доведе до отклоняване на огромни еврофондове, а евтините турски земеделски продукти ще досъсипят и без това изпадналото в колапс българско село.

"Условията, при които Турция евентуално може да стане членка, ще бъдат съвсем различни от тези, при които беше приета България. Вероятно в този случай ще бъдат предвидени и много по-дълги гратисни периоди. В крайна сметка при приемането на Турция в общността Евросъюзът със сигурност няма да повтори грешките, които допусна в случая с България", заключава политологът Марин Лесенски.



Сподели в социалните мрежи

Подобни новини

Уорлик провери рентгените на ГКПП Малко Търново
Есета и дискусия с ученици за спасяването на евреите
Благодариха на бившата ГДР за Обединението
Дилма Русеф пристигна в София
София наравно с Рим, Париж и Лондон
Не секват съмненията за манипулация на предстоящия вот
Край на диктатурата в Либия
22 години надежда за демокрация
Щедри пари за археология вместо нефтената тръба
Бургазлии също на протест срещу ACTA

Компасът на мъдростта

Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът.
Алберт Айнщайн


Българска народна банка
  • usd 1 USD = 1.83457
  • gbp 1 GBP = 2.29396
  • chf 1 CHF = 1.83096

Тераса, 1996
Иван Попов

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2019
Ракурс - повече от новините!