вторник, 19 януари 2021
Начало » Страната » Театър и музика
Нейко Бодуров: Езикът на музиката е един, затова музикантите по цял свят си говорят свободно


Фото: личен архив
07 октомври 2012, неделя
Александра Ингилизова

Нейко Бодуров е роден през 1982 г. във Варна, където завършва музикалното училище „Добри Христов” специалност „Тромпет”. През 2009 г. приключва успешно висшето си образование в музикалния университет в Детмолд, Германия, при проф. Макс Зомерхалдер със специалност „Тромпет”. Продължава образованието си в същия университет, след като спечелва конкурса за магистърска степен „Соло Клас“. През периода до завършването си през 2011 г. Нейко Бодуров следва успоредно и в Амстердамската академия при джаз тромпетиста проф. Рууд Бройлс.


Посещавал е майсторски класове на Давид Херцог, Стенли Фридман, Джеймс Томпсън, Маркус Щокхаузен Ensemble Modern Frankfurt, Петер Херболцхаймер (Европейски джаз оркестър), Дейв Дъглас, Марко Тамбурини, Курт Розенвинкел, както и на Джон Клейтън, Джералд Клейтън, Теръл Станфорд.

На 14 г. Нейко Бодуров печели първо място на 15-ия национален конкурс „Светослав Обретенов” и на 4-ия интернационален конкурс „Стара Загора”. През 2007 г. става стипендиант в Ensemble Modern Frankfurt на фондацията „NRW“ , като през същата година получава Европейската поощрителна награда на културната фондация „Pro Europa“.

Работил е във Варненския симфоничен оркестър, в Софийската опера, Северозападно-немската филхармония и театъра в Биелефелд, като солист е гастролирал с Детмолдския камерен оркестър, в Новата филхармония в Реклингхаузен.

В момента живее и работи във Варнa.


Завършил си в Германия. Как оценяш нивото на музикалното образование там?

Аз имах удоволствието да следвам при страхотен педагог и човек. Ерудиран човек, който като ти говори, го „гледаш в устата”. Музикант, гледайки философски на живота и музиката. Времето, което прекарах в Германия, ми е оставило страхотен спомен.

През 2007 г. беше единственият българин, одобрен в Ensemble Modern Frankfurt, а през 2009 г. пак единственият в Европейския джаз оркестър, който тогава гостува за първи път в България. Разкажи за преживяванията си, срещите с разностранни музиканти и различните сценични прояви.

Имал съм страхотни моменти през изминалите 10 г. от живота ми. Общувал съм, свирил съм с всякакви музиканти. Едни от най-силните ми спомени са работата ми с Ensemble Modern Frankfurt, Gstaad Festival Orchester, Мюнхенския камерен оркестър, Bach Solisten, Европейския джаз оркестър, Windkraft Kapelle, Klang Forum Wien, проектите с Bodurov Trio и jam session с Теодосий Спасов.

Трудно ли се работи с хора от различни точки на света? Успява ли музиката да заличи щампата „чужденец от България”?

Езикът на музиката е един, затова музикантите по цял свят могат да си говорят свободно без да се чувстват ограничени от народността си. Друг е въпросът дали „приказката ще им тръгне, или не”.

В момента живееш във Варна. Какво те накара да се върнеш в родния град?

Реших малко да сменя обстановката и да се разсея, а също да си припомня от къде идвам.

Липсват ли ти Германия, приятелите, начинът на живот там? Или бързо се адаптира в България?

Не, не ми липсва Германия, приятелите – да. Много неща са различни в България, все още има голям хаос, неорганизация. Въпреки всичко бързо се адаптирах.

Обикаляш по фестивали и свириш заедно с Мимо от „Джанго Зе". Какво е за теб усещането да си на една сцена с него?

Аз го оценям като артист-музикант, който обича музиката с цялото си сърце и се радва на всеки един момент, в който е с китара в ръка и музицира. Знае много песни, много авторски парчета е написал и във всяка от неговите песни чувстваш как той вижда света и как разбира живота.

Играе ли роля фактът, че и той е живял в чужбина дълги години, това ли е причината да намерите общ музикален език?

Със сигурност той самият се е променил през годините и времето, което е пракарал в Лондон. Там е свирил с групи в различни стилове като например латино музиканти от Куба. Т.е. от първоизточника на дадения стил музика, което е много важно, усещаш пулсацията и енергията, с която те я изпълняват. Но както казах и преди малко, музикантите или се усещат и разговорът тръгва от само себе си, или нищо не се получава.

Правиш ли дългосрочни планове? Или се оставяш на моментните настроения?

Дългосрочни планове в днешно време е малко трудно да се правят, но все пак си имам разни цели или мечти, които ми дават повод да се замисля за бъдещето си. Но сe вслушвам и в инстинктите си.

Кои от младите български изпълнители слушаш с удоволствие?

Нямам големи наблюдения, но мога да назова някои. От джаз музикантите например: Димитър Семов, Димитър Льолев, Петър Карпаров, братя Владигерови, Георги Дончев Михаил Йосифов, Венцислав Благоев, Борислав Петров, Михаил Иванов, Теодисий Спасов, Пейо Пеев, Антони Дончев, Георги Дончев, Росен Захариев – Ро Ко, Белослава и естествено моя брат Димитър Бодуров, до тук с джаз музикантите без да остават неспоменатите пренебрегнати. В другите стилове мога да отбележа Котарашки, Иван Шопов-Балкански и други.

Какво мислиш за нарастващата тенденция да се правят телевизионни музикални формати и като че ли това оставя усещането, че всъщност друг начин за пробив в музикалния бизнес в България няма?

От една страна тази идея да популяризираш музиката пред по-широка аудитория е чудесна, но първо музиката, която се предлага е остаряла, стари хитове, а и нова да е, тя винаги е копие. Не се провокират музикантите да експериментират, да опитат нещо новаторско. Малко като нашата популярна естрадна музика, която не е лоша, но и е минало времето.

Имаш ли намерение скоро да издаваш албум с авторски парчета или изчакваш удобен момент?

Ще изчакам моментът да назрее.



Сподели в социалните мрежи

Други интервюта

Актьорът Иван Бърнев: Искам да изживея бащинството докрай
Борислав Чакринов: Не източваме бюджета, няма криминално престъпление
Хуан Антонио Берниер: Живеем в една фалшива демокрация
Светлин Русев: Ванга беше дар за България
Георги Дюлгеров: Батуми с амбиция да е лице на Грузия
Рада Чомакова: Музиката е свързана с човешкия пулс
Боян Биолчев: Писането ми е като игрите през детството
Проф. Ивайло Мирчев: Художниците трябваше да благодарят на Борисов, но не така
Стефан Командарев: 6 г. бях санитар в клиника, знам тъмната страна на живота
Аманда Бърел: В Истанбул се влюбих в исляма

Компасът на мъдростта

Ако не можете да обясните нещо на едно дете на 6 години, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо.
Алберт Айнщайн


Българска народна банка
  • usd 1 USD = 1.83457
  • gbp 1 GBP = 2.29396
  • chf 1 CHF = 1.83096

Тераса, 1996
Иван Попов

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2019
Ракурс - повече от новините!