10. НЛК “МОРЕТО!” - Трета награда

понеделник, 11 май 2026

Начало

България

Свят

Политика

Култура

Образование

Море

Темида

Тема плюс

Бургас | Страната

Киносалон | Изкуство и книги | Театър и музика

Кореспонденции | По пътя | Градски легенди

Начало » Изкуство и книги » Море
10. НЛК “МОРЕТО!” /Сдружение Лумен/ - Трета награда - Проза

Фото: Сдружение "ЛУМЕН"

26 октомври 2025, неделя

Ракурс

Наградите на 10-ото юбилейно издание на Национален литературен конкурс “МОРЕТО!” бяха раздадени на 12 октомври в галерия “Galera ah Gallery” в Ахтопол.

Жури в състав: Митко Новков (председател), Ина Вълчанова и Ина Иванова, разгледа и оцени творбите на над 200 участници и присъди 14 награди:

Ето кои са лауреатите:

Специална награда "Георги Ингилизов” - Петър Чухов – гр. София

Специална награда “Христо Карастоянов" - Любов Кронева – гр. Бургас

Категория "Проза"

Първа награда - Екатерина Григорова, гр. Добринище

Втора награда - Добрина Костадинова, гр. Айтос

Трета награда - Алберт Бенбасат, гр. София

Награда "Винаги море" - Майя Виткова-Косев, гр. София

Награда от Galera ah gallery - Ирина Пожарицкая, гр. Елена

Категория "Поезия"

Първа награда - Петя Цонева, гр. Габрово

Втора награда - Нинко Кирилов, гр. София

Трета награда - Ренета Бакалова, гр. Пловдив

Награда "Винаги море" - Бончо Къров, гр. Казанлък

Награда от "Galera ah gallery" - Живка Иванова, гр. Бургас

Награда от "Galera ah gallery" - Биляна Димова, гр. София

Награда от Черноморски институт - Ева Гочева, гр. София

Отличените автори в двете категории получават:

Специална награда "Георги Ингилизов” - парична премия от 1000 лв. и пластика

Специална награда “Христо Карастоянов” - парична премия от 1000 лв. и пластика

Първа награда - парична премия от 300лв. и плакет

Втора награда - почивка за двама в Апартаменти Sunrise - Ахтопол; ваучер за 2 нощувки и плакет

Трета награда - парична премия от 150 лв. и плакет

Награда "Винаги море" - плакет

Награда от Galera ah gallery - грамота и картина

Награда от Черноморски институт - парична премия от 200 лв. и грамота

Автор на плакетите и грамотите на конкурса е художникът и сценограф Тихомир Витков. Скулпторът Борис Борисов е автор на пластиката към Специалната награда „Георги Ингилизов“, а скулпторът Петко Йорданов – автор на пластиката към Специалната награда „Христо Карастоянов“. Александър Телалим (художник) e автор на картините към наградите от “Galera ah Gallery”.

По традиция “Ракурс” ще публикува всички наградени творби.

ТРЕТА НАГРАДА - ПРОЗА - АЛБЕРТ БЕНБАСАТ

МОРЕ И НИЩО

Купих си от един търговец антикварна пощенска картичка. Фотография на красива прелъстителна разсъблечена жена, която позира на морски пейзаж.

Пейзажът е ослепителен. Но морето не е истинско, нарисувано е. Изкуствено осветено, бутафорно, както се е правило едно време.

Лято е. Отиваш на море, отдавна чакано, винаги недоизживяно.

Пътуваш. Нетърпелив си да видиш морето. Представяш си го. Както си го виждал преди – необятно, спокойно, бурно, с мъртво или живо вълнение, ветровито или безветрено, прошарено от слънцето, обагрено или посивяло от облаците, дъждовно меланхолично, невъзможно за преплуване, неподдаващо се на описание въпреки безбройните опити да бъде поетизирано или разказано. И залезът. Залезът, към който все искаме да отплаваме, ала никога не ще ни се удаде.

Пристигаш. Отиваш на морския бряг.

Брегът е там, морето го няма.

Как така го няма морето? Така. И какво има на негово място? Огромна дупка ли? В която шават полумъртви риби и е обрасла с водорасли, миди и други морски дарове. Не. Абсолютно нищо. Островът, фарът, лодките, корабите. Изчезнали са. Земята свършва там, където би трябвало да се простира морската шир, която липсва. Липсва и толкоз. Но все пак нещо би трябвало да има. Камъче, охлюв, скарида. Щипка от рак. Труп на гларус.

Не, лъжеш се. Изправен си пред нищото. Без цвят, мирис и звук. Смъртта ли е нищото? Ама си жив. Къде ми е морето тогава? Къде ти е? Тръгнало си е. Не ни ли иска повече? Писнало ли му е от нас?

Гнус го е явно. Захвърлило ни е на прага на нищото.

Наоколо обикалят голи хора: жени, мъже, деца. Суетят се, тревожат се. Търсят морето.

– Тук беше. Ти виждаш ли го?

– Не.

– И аз.

Някои по-смели се опитват да влязат в нищото. Влизат, изчезват. Излизат – появяват се. Без капчица мокро по тях.

– Няма море там – казват.

– Какво има? – питаш ти.

– Нищо.

– Съвсем нищо?

– Съвсем.

Помниш как като малък ти обясняваха какво е нищо.

Нищо, казваха, това е налъм без каишка, на който липсва дървената част.

Шега беше, весела. Или кой знае…

Като болнаво дете, познало леглото вместо морето, си правеше лодчици от хартия и ги пускаше да плават по вълните на одеялото. Все беше нещо.

– Страшно ли е? – обръщаш се към смелчаците, влезли и излезли от нищото, заменило морето.

– Не знаем – отвръщат хорово. – По-скоро е пусто.

– Пусто като какво? Пустиня, високопланински връх, опожарена ливада, изоставено село, оснежена равнина, осиротяла душа…

– Не! – прекъсват те. – Пусто като нищо.

Жена, плашещо красива, отблъскващо прелъстителна, каквато никога няма да имаш, сваля всичко от себе си.

– Ще вляза – засмива се като току-що провъзгласена царица на плажа. – Не може да е нищо това нищо. Ще видите, че не е. Само да ме усети, веднага ще се разшава. Голите хора я наобикалят.Възхищават ѝ се като на анимирана пощенска картичка. Жената влиза. Първо дългите ѝ като храмови колони бедра. Изгубват се в нищото. После контурът на утробата ѝ – като от статуя на Афродита. Стопява се. Гърдите ѝ – като луни преди пълнолуние. Изчезват почти едновременно. Накрая главата – сякаш отрязана от реклама на дамска козметика. Взема въздух и се потапя.

Гмурва се цялата в нищото.

Влиза.

И не излиза.

Нищото я е взело.

Никой не посмява да търси жената. В нищото няма нищо.

Голите хора се разотиват.

Ти оставаш. Стоиш, докато падне нощта и покрие липсващото море.

Има луна, няма лунна пътека.

Преспиваш. Сънуваш. Уловил си миди под скалите. Мокър и солен, с надрани ръце и нозе печеш мидите на стъкмен от теб огън, обелваш черупките, дъвчеш, пиеш бяло вино и слушаш прибоя. Фарът на острова хвърля стрела подир стрела в мрака околовръст. До теб нежно създание с оголени колене. Докосваш прасковената кожа, ветрецът повдига полите на рокличката ѝ… Будиш се.

Идваш рано на другия ден. Питаеш надеждата, че морето се е върнало, ще отидеш на Райския залив край Созопол, там ходехте някога, когато морето беше сърдито и не позволяваше плуване покрай плажа. Няма да откриеш по-красиво място, заливче в ниското, заградено отвсякъде със скали, скрито от очите, ако не го знаеш, ще го подминеш, ако го подминеш, до живот ще съжаляваш. Морето, изумрудено в плиткото, прозрачно и заслепяващо, навътре тъмносиньо, без вълничка дори. Как се забравяхте само сред тихите водни простори, а и любов в скалните пролуки се правеше, естествени легла се бяха образували, заоблените камъни гостоприемно те приютяваха.

Не се е върнало морето. Няма го Райския залив. Нищото се е разраснало. Обхванало е плажа, стигнало е до пътя за големия град. Изтрило е хотелите на първа линия. Напредва. Поглъща. Стопява. Опира о къщите. По прозориците и вратите им са наизлезли хора. Дворовете са наполовина дворове, наполовина нищо.

Нито море, нито плаж, нито път, нито дворове. Нищо.

Хората се забързват, започват да бягат. Палят колите, товарят покъщнина, куфари, надуваеми лодки, пояси. Хранителни припаси.

– Утре и къщите ще ги няма – предвещават едни. – Тръгваме.

– Не, ще останат – упорстват други. – Оставаме.

Аз оставам. Ти оставаш ли? Да?! Ще чакаш да се върне морето? Или ще си го нарисуваш. Като декор върху вехта пощенска картичка. Ще си пускаш хартиени лодки.

Алберт Бенбасат (р. 1950) e литературен историк, критик, книговед, публицист и издател; професор, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на 15 книги, сред които „Еротиката у Кирил Христов“ (1995), „Еротичният жизнетворчески роман на Андрей Протич“ (1997), „Българската еротиада“ (1998), „Литературни приключения“ (2000), „Книгата като тяло и като дух“ (2004), „Европеецът“ Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца“ (2005), „Печатни пространства и бели полета“ (2010), „Банкноти и мечти между кориците. Масова книга и масово книгоиздаване“ (2011), „Алиса в дигиталния свят. По въпроса за книгата през ХХІ век“ (2013), „Лъженауката за книгата“ (2014), „Изгубени вещи“ (разкази) (2020), „Когато големите станат малки“ (роман) (2023), „Многообразният Чудомир в неговото време“ – в съавторство с Николай Аретов (2024).

Снимка: Личен архив

Публикувал e редица студии, статии, публицистика, разкази и рецензии в пресата и литературните издания. Редактор и издател на сп. „Критика“ и Библиотека „Критика“, редактор и съставител на множество книги.

Носител е на три литературни награди – една за литературна критика („Южна пролет“, 1993) и две за художествена проза („Портал Култура“, 2021, 2024).