10. НЛК “МОРЕТО!” - Награда "Винаги море"

понеделник, 11 май 2026

Начало

България

Свят

Политика

Култура

Образование

Море

Темида

Тема плюс

Бургас | Страната

Киносалон | Изкуство и книги | Театър и музика

Кореспонденции | По пътя | Градски легенди

Начало » Изкуство и книги » Море
10. НЛК “МОРЕТО!” /Сдружение Лумен/ - Награда "Винаги море" - Поезия

Фото: Сдружение "ЛУМЕН"

27 октомври 2025, понеделник

Ракурс

Наградите на 10-ото юбилейно издание на Национален литературен конкурс “МОРЕТО!” бяха раздадени на 12 октомври в галерия “Galera ah Gallery” в Ахтопол.

Жури в състав: Митко Новков (председател), Ина Вълчанова и Ина Иванова, разгледа и оцени творбите на над 200 участници и присъди 14 награди:

Ето кои са лауреатите:

Специална награда "Георги Ингилизов” - Петър Чухов – гр. София

Специална награда “Христо Карастоянов" - Любов Кронева – гр. Бургас

Категория "Проза"

Първа награда - Екатерина Григорова, гр. Добринище

Втора награда - Добрина Костадинова, гр. Айтос

Трета награда - Алберт Бенбасат, гр. София

Награда "Винаги море" - Майя Виткова-Косев, гр. София

Награда от Galera ah gallery - Ирина Пожарицкая, гр. Елена

Категория "Поезия"

Първа награда - Петя Цонева, гр. Габрово

Втора награда - Нинко Кирилов, гр. София

Трета награда - Ренета Бакалова, гр. Пловдив

Награда "Винаги море" - Бончо Къров, гр. Казанлък

Награда от "Galera ah gallery" - Живка Иванова, гр. Бургас

Награда от "Galera ah gallery" - Биляна Димова, гр. София

Награда от Черноморски институт - Ева Гочева, гр. София

Отличените автори в двете категории получават:

Специална награда "Георги Ингилизов” - парична премия от 1000 лв. и пластика

Специална награда “Христо Карастоянов” - парична премия от 1000 лв. и пластика

Първа награда - парична премия от 300лв. и плакет

Втора награда - почивка за двама в Апартаменти Sunrise - Ахтопол; ваучер за 2 нощувки и плакет

Трета награда - парична премия от 150 лв. и плакет

Награда "Винаги море" - плакет

Награда от Galera ah gallery - грамота и картина

Награда от Черноморски институт - парична премия от 200 лв. и грамота

Автор на плакетите и грамотите на конкурса е художникът и сценограф Тихомир Витков. Скулпторът Борис Борисов е автор на пластиката към Специалната награда „Георги Ингилизов“, а скулпторът Петко Йорданов – автор на пластиката към Специалната награда „Христо Карастоянов“. Александър Телалим (художник) e автор на картините към наградите от “Galera ah Gallery”.

По традиция “Ракурс” ще публикува всички наградени творби.

НАГРАДА "ВИНАГИ МОРЕ" - ПОЕЗИЯ - БОНЧО КЪРОВ

СТАРАТА КОТВА

С колко ръжда ме гримираха тези години -

на морското дъно до рифа на скуката,

в мрака солен и в соления пясък, и в тинята…

Колко ли века солена тъга съм натрупала?

Такъв е животът! – животът на котвата:

горе и долу – сама и все – на верига,

която обаче ужасно ми липсва, защото

веригата знаеше как да ме спуска и вдига.

Държеше ме здраво с халка и усмивка,

но как издрънча – като залп на камбана,

когато моряците подло убиха

готвача и куция юнга и… капитана.

Готвачът ги тровел със супа „от мишки“

и всички среднощни запои избягвал,

а куцият юнга бил просто излишен,

не им трябвал ангел – без пушка и сабя.

Цяла нощ капитанът ми прави компания

в чувала, изхвърлен зад борда,

беше мъж на честта и моряк – по призвание

сред сган от ръждясали хора.

При първия щорм и поехме – към дъното.

Морето си има железни закони!

И всички ръждиви моряци потънаха

заедно с мене и страшните спомени.

Сега съм в музея – ни жива, ни мъртва.

Стърча – без верига – самотна и прашна,

отново сред хора – по-често ръждиви отвътре

и рядко – сред хора, които ръжда не ги хваща

като онзи хлапак, който с пръсти погали

ръждата по моето никакво тяло.

ПИСМО, НАМЕРЕНО В БУТИЛКА

Приятелю крайбрежен, дадох клетва!

Мечтите ми не гълтат вече прах

и аз отдавна спрях да ги упреквам,

че гаснат в безхаберие от страх.

Фортуна е всевластна и решава

кога и как да носим своя кръст

но крачката, която ще направя

и в твоята съдба ще сложи пръст.

Разбрал съм – не от вчера – колко струва

скроен от обещания кожух.

Човекът, който в него презимува,

за всяко красноречие е глух.

Лицето ми изстина от обиди,

а щастието в гръб ми се изсмя

и с хайка недоволници заминах

да диря Обетована земя.

Не бяхме от преситените хора

и скрити в трюма /всички без билет/

на старата гемия „Райски кораб“

със отлива потеглихме напред.

За първи път отивахме на прием

в устата на разпенена ламя,

но в тоя век е виц да се открие

дори и педя ничия земя.

За наша изненада в океана

минавахме край лодки – без компас,

край салове, за ден – за два сковани,

а грешниците бяха като нас –

обидени, ранени, недоволни,

качили се в последния момент

на първата черупка ветроходна.

Не срещнах само плуващи с леген.

За своята солена Одисея

избягвам да си спомням, беше ад

и шансът ми – поне да оцелея,

бе като на „пиян под водопад“.

Сънувам често ласките на плажа

и бриза, който припкаше край нас,

а ближа рани, още незараснали,

от срещите с Нептуновия бяс.

И все се питам : „ Бях или сънувах!“

Заливаха ни яростни вълни,

поглъщаха ни, после ни изплюваха

от своите ревящи дълбини...

А после ни догонваха потери,

останали без мачти и платна,

за гушата ни стискаха безветрия...

Нептун е по-коварен от жена.

Обходихме на шир и длъж земята,

но истински щастливци не видях,

навсякъде едно и също, братко,

почти като зърната в канче грах.

В един момент така ни беше писнало

да дирим Обетовани земи,

че пратихме зад борда тая истина.

Тъгата по дома ни ослани!

И вече от кърмата гледам Рая,

изгубеният Рай сме ние, брат.

Бях жалък, но съм горд да ти призная –

завръщам се стократно по-богат.

Отплувах в ада с хора непознати,

но общата неволя ни спои,

сега сме много повече от братя,

а ти... каквото искаш си мисли!

В словесни дрипи повече не могат

дори един от нас да облекат

слугите и лакеите на трона.

Но... скоро ще се видим на брега.

ПОДАРЪЧЕ

В тази твоя мраморна гръд

колко погледи счупих

и надолу – по прекия път

на страстта

като корабна котва се спусках.

Тази твоя коса – водопад

от златисто кафяво

до кръста…

Аз отдавна съм твоя познат,

който нощем в кафяво се дави,

а в златистото сутрин възкръсва.

Тези твои зелени очи,

тези дълбоки пристанища…

Моят пулс като риба мълчи,

сякаш мене на кея ме нямаше.

С тези твои копринени пръсти

като тъничък шал на врата ми –

ще осъмваш в най-топлата къща

между двете ми длани.

Тази нощ – в нова рокля от черен сатен,

ще ни прати да спим

с по едно одеяло

и ще хукне

след русия пролетен ден.

Тя до изгрев така оцелява.

Не дружи с тази мургава грешница,

аз дойдох цял живот да те топля

и ти нося подаръче – себе си,

а цветята забравих вкъщи, на стола.

Бончо Къров е роден в Казанлък. След завършване на средното си образование продължава да учи във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - Велико Търново, факултет „Българска филология“. Работил е като учител по български език и литература, а от 2006 г. работи в правна кантора. Водил е творчески клубове и работилници към Общински младежки дом за средношколско литературно творчество.

Има публикации в местния и регионалния печат - в-к „Искра, в-к „Септември“, в националните вестници „Народна младеж“ и „Пулс“ и в списание „Кула“. През 1992 г. стихосбирката му „33“ е номинирана в националния конкурс за дебютна стихосбирка „Южна пролет“ – Хасково.

Отличаван е с различни награди на местни, регионални и национални поетически конкурси: „Чудомир“, „Магията пюбов“, „Веселин Ханчев“ - три последователни години… и последно - трета награда на националния конкурс на името на „Петко и Пенчо Славейкови“ – гр. Трявна през 2024 г. Не публикува в електронни издания.

Ключови думи: Национален литературен конкурс МОРЕТО!, Ахтопол, Бончо Къров, Награда Винаги море поезия, Сдружение Лумен

Сподели в социалните мрежи

Подобни новини