Турското и българското кино са почти връстници. Поемайки си дъх след двете балкански войни и в навечерието на първата световна, двама авантюристи в кинематографа пробват своя шанс.
Държавният културен институт - Културен център „Двореца” в Балчик е домакин на международен пленер по керамика. Това съобщи Евгений Георгиев от отдел „Култура и специални събития” в Двореца.
В България има политици, които се опитват да внушат на хората, че страната им е едва ли не пред апокалипсис. Правят го съвсем умишлено, защото знаят, че уплашеният избирател се манипулира по-лесно.
Усещането, което България ми дава, е за нещо близко, родно, приятно и приятелско. Въпреки огромните промени в нашия свят в последните години, китайският народ продължава да пази в паметта и сърцето си огромната и неоценима помощ, която българският народ ни е оказал при основаването на нашата държава.
През ноември започва полагането на тръбите по дъното на Черно море за “Южен поток”. Това каза пред журналисти говорителят на South Stream Transport Яспер Янсен.
Изложба „Майстори на шаржа” се открива тази вечер от 17.30 в залата за временни изложби на Художествената галерия в Казанлък, каза директорът на галерията Христо Генев.
На 28 септември 2014 г. от 11.00 ч. в двора на Детски отдел на Регионална библиотека, намиращ се в к-с „Изгрев” ще се проведе маратон за масово четене.
Българите – взрени в политически битки, в икономически кризи, в международно положение, все повече губим памет. Памет за важните неща – онези, които правят едно общество проспериращо и могъщо. Ние сме слаби и си мислим, че това е заради политика, икономика, велики сили. Не, не е: слаби сме, защото не може да разберем кое е онова най-същественото, което прави съществуването екзистенция, а не елементарно вегетиране. И поради това тъкмо на тях обръщаме най-малко внимание – на културата, на природата, на знанието…
Литература е призвана да връща тази памет, да я държи будна. За съжаление обаче – увлечена и тя по мейнстрийма на лайфстайла, все повече допуска в себе си извънлитературни почерци, камуфлиращи се като литература. Различни „изповеди“, „чиклити“, „данбраунки“ и тем подобни ерзаци наводняват и българския почерк, превръщайки го не в стил и мисъл, а в шум и глупост. Врявата нахлува в литературното поле и от място на цъфтеж го прави място на тиня.